Богдан Филов за изпратените на смърт еврейски деца от новите български земи: В днешно време не може да говорим за човечност
Снимка и lostbulgaria.com
На днешната дата е екзекутиран Богдан Филов - археолог, историк на изкуството и политик. Той е министър-председател на България в 57-ото и 58-ото държавно управление (1940 – 1943) и регент на малолетния цар Симеон II (1943 – 1944).
Богдан Филов е академик, апетитен за учредител на професионалната археология и изкуствознание в България, с значими приноси в историята на античното и средновековно българско изкуство. Като политик Филов значително е виновен за включването на Царство България във Втората международна война на страната на Нацистка Германия. Това става на 1 март 1941 г. с контракт, подписан във виенския дворец „ Белведере “.
Осъден е на гибел и екзекутиран на 2 февруари 1945 г. от т.нар. Народен съд, образуван съвсем незабавно след преврата от 1944 г. и последвалия го комунистически режим в България.
Арестуван на Чамкория няколко дни след Деветосептемврийския прелом, Филов незабавно е изпратен под ескорт в София (в постройката на „ Славянска сказка “) и десетина дни по-късно (21 септември) – на тримесечни разпити в хотел в Съветския съюз дружно с останалите регенти и множеството министри. На 3 януари 1945 година Филов и останалите му сътрудници са върнати в България с трен и изправени пред Първи състав на Народния съд, очакван още в проектопрограмата на Отечествения фронт от 1942 година Подсъдимият Филов се държи почтено при разпита си пред Народния съд на 12 януари, отхвърля да е отговорен за следваната от него политика и ориентировка на страната, посреща невъзмутимо и смъртната си присъда.
Екзекутиран е дружно с другите регенти, министри, депутати през нощта на 1 срещу 2 февруари 1945 г.
Цялото имущество на фамилията му е иззето, наложена му санкция от 5 милиона лв., а научните му титли са отнети. Името на професор Богдан Филов за дълги години е зачеркнато от научната и политическата сфера в България, неговите съчинения са неразрешени, укривани или унищожавани в библиотеките, в това число в СУ. Стига се до това основните му приносни писания по археология и тракология да се цитират без име.
Реабилитиран е научно на сесия на Археологическия институт при Българска академия на науките едвам в края на март 1990 година (докладите от сесията не са обнародвани). Немного по-късно е възобновен и портретът на професор Б. Филов в централната постройка на Българска академия на науките, в качеството му на някогашен ръководител на Академията. Присъдата на Народния съд е анулирана с Решение № 172 на Върховния съд от 26 юни 1996 г.
Публикуваме фрагмент от дневниците на Богдан Филов:
" 11.III. Четвъртък. Днес ме посети Redard за връзка с изселването на еврейските деца в Палестина. Даде ми да прочета телеграмата, с която се желае да се назначи един комитет от трима евреи, с цел да посочат лицата за изселване. Казах му, че това ние не можем да приемем и си резервираме правото да посочим ние лицата. Преди това обаче би трябвало да уредим техническите въпроси по изселването. Той предложи да почнем с една група от 100 деца, за които М {инистерството} на вътр {ешните} работи дало единодушието си и за които ще са нужни единствено два вагона. Стана дума за евреите от новите земи, които изселваме.
Той предложи да телеграфира да ги одобряват и тях всички в Палестина.
Възразих му, че е към този момент доста късно, тъй като те след няколко дни потеглят.
На въпроса му къде отиват, отговорих: “В Полша ”. “Това значи, че те отиват на гибел ”, сподели той .
Обясних, че това е пресилено и че те ще бъдат използувани като служащи, каквито и ние изпращаме.
Отговори, че това не е същото и че с евреите се постъпва нечовечно.
Възразих остро, че не можем да приказваме в днешно време за човещина , когато така безмилостно се избива мирното население на огромните градове. Той незабавно се съгласи с мене, като уточни преди малко станалото нахлуване от англичаните на град Рен в Британия. (Става дума за региона Бретан във Франция.)
Депортирането на евреите от така наречен нови български земи - Македония, Беломорието и Пиротско:
На 4 март 1943 година стартира депортиране на евреите от Беломорието. 4058 души са превозени до Лом и оттова на 4 корабчета са изпратени до Виена. Оцеляват единствено 100 от тях.
Български полицейски елементи (под немско командване) в Битоля и Скопие избират евреите от Вардарска Македония и от 10 март започва депортирането на 7144 души с вагони до дунавските пристанища Лом и Видин. Оттам те са отведени в Треблинка. Оцеляват единствено към 200 от тях.
На 12 март са депортирани 161 евреи от Пиротско през Лом за Виена.
Съобщете ни, в случай че видите неточности и нередности в публикацията или мненията. Пишете непосредствено на [email protected] . Ще обърнем внимание!
За реклама в "Петел " на цена от 50 лв. на ПР обява пишете на и вижте още в -.
Прочети тук -
На днешната дата е екзекутиран Богдан Филов - археолог, историк на изкуството и политик. Той е министър-председател на България в 57-ото и 58-ото държавно управление (1940 – 1943) и регент на малолетния цар Симеон II (1943 – 1944).
Богдан Филов е академик, апетитен за учредител на професионалната археология и изкуствознание в България, с значими приноси в историята на античното и средновековно българско изкуство. Като политик Филов значително е виновен за включването на Царство България във Втората международна война на страната на Нацистка Германия. Това става на 1 март 1941 г. с контракт, подписан във виенския дворец „ Белведере “.
Осъден е на гибел и екзекутиран на 2 февруари 1945 г. от т.нар. Народен съд, образуван съвсем незабавно след преврата от 1944 г. и последвалия го комунистически режим в България.
Арестуван на Чамкория няколко дни след Деветосептемврийския прелом, Филов незабавно е изпратен под ескорт в София (в постройката на „ Славянска сказка “) и десетина дни по-късно (21 септември) – на тримесечни разпити в хотел в Съветския съюз дружно с останалите регенти и множеството министри. На 3 януари 1945 година Филов и останалите му сътрудници са върнати в България с трен и изправени пред Първи състав на Народния съд, очакван още в проектопрограмата на Отечествения фронт от 1942 година Подсъдимият Филов се държи почтено при разпита си пред Народния съд на 12 януари, отхвърля да е отговорен за следваната от него политика и ориентировка на страната, посреща невъзмутимо и смъртната си присъда.
Екзекутиран е дружно с другите регенти, министри, депутати през нощта на 1 срещу 2 февруари 1945 г.
Цялото имущество на фамилията му е иззето, наложена му санкция от 5 милиона лв., а научните му титли са отнети. Името на професор Богдан Филов за дълги години е зачеркнато от научната и политическата сфера в България, неговите съчинения са неразрешени, укривани или унищожавани в библиотеките, в това число в СУ. Стига се до това основните му приносни писания по археология и тракология да се цитират без име.
Реабилитиран е научно на сесия на Археологическия институт при Българска академия на науките едвам в края на март 1990 година (докладите от сесията не са обнародвани). Немного по-късно е възобновен и портретът на професор Б. Филов в централната постройка на Българска академия на науките, в качеството му на някогашен ръководител на Академията. Присъдата на Народния съд е анулирана с Решение № 172 на Върховния съд от 26 юни 1996 г.
Публикуваме фрагмент от дневниците на Богдан Филов:
" 11.III. Четвъртък. Днес ме посети Redard за връзка с изселването на еврейските деца в Палестина. Даде ми да прочета телеграмата, с която се желае да се назначи един комитет от трима евреи, с цел да посочат лицата за изселване. Казах му, че това ние не можем да приемем и си резервираме правото да посочим ние лицата. Преди това обаче би трябвало да уредим техническите въпроси по изселването. Той предложи да почнем с една група от 100 деца, за които М {инистерството} на вътр {ешните} работи дало единодушието си и за които ще са нужни единствено два вагона. Стана дума за евреите от новите земи, които изселваме.
Той предложи да телеграфира да ги одобряват и тях всички в Палестина.
Възразих му, че е към този момент доста късно, тъй като те след няколко дни потеглят.
На въпроса му къде отиват, отговорих: “В Полша ”. “Това значи, че те отиват на гибел ”, сподели той .
Обясних, че това е пресилено и че те ще бъдат използувани като служащи, каквито и ние изпращаме.
Отговори, че това не е същото и че с евреите се постъпва нечовечно.
Възразих остро, че не можем да приказваме в днешно време за човещина , когато така безмилостно се избива мирното население на огромните градове. Той незабавно се съгласи с мене, като уточни преди малко станалото нахлуване от англичаните на град Рен в Британия. (Става дума за региона Бретан във Франция.)
Депортирането на евреите от така наречен нови български земи - Македония, Беломорието и Пиротско:
На 4 март 1943 година стартира депортиране на евреите от Беломорието. 4058 души са превозени до Лом и оттова на 4 корабчета са изпратени до Виена. Оцеляват единствено 100 от тях.
Български полицейски елементи (под немско командване) в Битоля и Скопие избират евреите от Вардарска Македония и от 10 март започва депортирането на 7144 души с вагони до дунавските пристанища Лом и Видин. Оттам те са отведени в Треблинка. Оцеляват единствено към 200 от тях.
На 12 март са депортирани 161 евреи от Пиротско през Лом за Виена.
Съобщете ни, в случай че видите неточности и нередности в публикацията или мненията. Пишете непосредствено на [email protected] . Ще обърнем внимание!
За реклама в "Петел " на цена от 50 лв. на ПР обява пишете на и вижте още в -.
Прочети тук -
Източник: petel.bg
КОМЕНТАРИ